Защо привличаме едни и същи партньори?

„Защо все на мен се случва?“ Това е въпрос, който много хора си задават след поредната раздяла. В началото човекът изглежда различен – по-внимателен, по-разбиращ, по-подходящ. Но с времето отношенията започват да следват познат сценарий. Отново липса на внимание, отново несигурност, отново страх да не бъдем изоставени, отново чувство, че даваме повече, отколкото получаваме.

И тогава започваме да се чудим дали просто нямаме късмет в любовта. Истината е, че много често не привличаме едни и същи хора случайно.

Ние не избираме само с разума

Често си мислим, че избираме партньорите си логично – според външност, общи интереси, начин на живот или усещане за химия. Но голяма част от нашите избори се влияят от несъзнателни модели, изградени още в ранните ни преживявания.

Начинът, по който сме били обичани, начинът, по който сме получавали внимание, както и начинът, по който сме се чувствали приети или отхвърлени, създават нашата вътрешна представа за любовта. А понякога любовта, която сме познавали, не е била спокойствие, а тревога, очакване и несигурност.

Защо повтаряме едни и същи истории?

Когато човек е свикнал да се доказва, за да получи внимание, той може несъзнателно да избира партньори, които са дистанцирани, студени или трудни за достигане. Не защото това го прави щастлив, а защото това му е познато.

Подсъзнанието не винаги избира това, което е добро за нас. То често избира това, което вече познава. Затова понякога се оказваме в отношения, които много приличат на предишните, въпреки че в началото сме били сигурни, че този път всичко ще бъде различно.

Любов или желание да бъдем избрани?

Понякога не се влюбваме само в човека, а в надеждата, че този път ще бъдем достатъчни. Че този път ще ни изберат, ще ни оценят и ще останат. Когато партньорът е емоционално недостъпен, ние може да започнем да се стараем още повече – да разбираме, да чакаме, да оправдаваме и да прощаваме, докато постепенно не изгубим връзката със себе си.

Какво ни задържа в подобни отношения?

Причините могат да бъдат различни – страх от самота, страх от изоставяне, ниска самооценка, желание да „спасим“ другия, чувство, че не заслужаваме повече, или надеждата, че човекът ще се промени. Понякога си тръгваме физически от една връзка, но емоционално оставаме в нея дълго след края ѝ.

Спомените, болката, неизказаните думи и въпросите „Ами ако...?“ продължават да заемат място в живота ни. Така една връзка може да е приключила външно, но вътрешно все още да влияе на начина, по който се чувстваме, избираме и обичаме.

А има ли нещо като енергийна връзка?

Много хора усещат, че след значима връзка между двама души остава невидима нишка. Независимо дали я наричаме енергийна връзка, емоционална привързаност или вътрешен отпечатък, факт е, че след някои отношения ни е трудно да продължим напред.

Понякога мислим за човека постоянно, проверяваме дали ни е писал, сравняваме всички следващи партньори с него или чувстваме, че част от нас е останала назад. Това може да бъде знак, че имаме нужда не само да приключим отношенията, но и да си върнем вътрешното спокойствие.

Как да прекъснем този модел?

Промяната започва с осъзнаването. Важно е да си зададем въпроси като: какво търся в любовта, какво приемам, въпреки че ме наранява, от какво се страхувам най-много, какъв партньор всъщност заслужавам и какво трябва да излекувам в себе си?

Колкото по-добре опознаваме себе си, толкова по-малко имаме нужда да повтаряме старите истории. Любовта не трябва да бъде постоянна битка за внимание. Не трябва да бъде чакане, доказване или усещане, че трябва да заслужим мястото си в нечий живот. Истинската близост носи спокойствие, уважение и усещане за сигурност.

С какво мога да помогна аз?

В практиката си често срещам хора, които са приключили една връзка, но усещат, че емоционално все още не могат да продължат напред. Понякога след раздяла остават неизказани думи, силни чувства, болка или привързаност, които продължават да влияят на настоящето и на следващите взаимоотношения.

Чрез работа с подсъзнанието и специални практики за освобождаване можем да работим върху освобождаване на стари емоционални модели, прекъсване на нездравословни привързаности, приключване на отношенията и на енергийно ниво, освобождаване на тежестта от минали връзки и създаване на пространство за нови и по-здравословни взаимоотношения.

Защото понякога най-важната раздяла не е с другия човек, а с болката, която сме носили след него. Когато успеем да я пуснем, започваме да привличаме не това, което ни е познато, а това, което е добро за нас.